19 abr 2014, 22:19

Изкупление

  Poesía » Otra
589 1 9

   

 

Разбира се, ще преболея.

То няма да ми е за първи път.

Миражи с осланени орхидеи

в душата ми безпаметно лежат.

 

По Виа Долороса съм отдавна.

Иззидал съм си от Голготи храм.

Прощавам си, но не това е главно

и много често разговарям сам.

 

Разбира се, ще ми е тежко.

Преплувах океани от тъга.

Но вярно е, че винаги съм в грешка 

и винаги се давя на брега.

 

Разбира се, ще те забравя.

В забравата си имам собствен ад.

Сбогувам се и все така се получава,

че няма вече връщане назад.

 

Разбира се, не те очаквам.

Едва ли има смисъл от това.

Но на финала всички сме еднакви –

последна грижа, кръст, трева...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...