19 abr 2014, 22:19

Изкупление

  Poesía » Otra
584 1 9

   

 

Разбира се, ще преболея.

То няма да ми е за първи път.

Миражи с осланени орхидеи

в душата ми безпаметно лежат.

 

По Виа Долороса съм отдавна.

Иззидал съм си от Голготи храм.

Прощавам си, но не това е главно

и много често разговарям сам.

 

Разбира се, ще ми е тежко.

Преплувах океани от тъга.

Но вярно е, че винаги съм в грешка 

и винаги се давя на брега.

 

Разбира се, ще те забравя.

В забравата си имам собствен ад.

Сбогувам се и все така се получава,

че няма вече връщане назад.

 

Разбира се, не те очаквам.

Едва ли има смисъл от това.

Но на финала всички сме еднакви –

последна грижа, кръст, трева...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...