21 авг. 2019 г., 13:44

Изкушена

1.1K 1 0

Аз съм войник. На война съм.
Оръжие нямам. Нито пък щит.
Сама съм. Гола. С врага си.
Той обаче има оръжие.
Има и дебела стена, която го пази.
Има дълбок ров пред стената.
Има войска, въоръжена до зъби.
Има високи набюдателни кули.
Той ме вижда каквато съм.
Аз го виждам във всичко.
Той си мисли, че му трябва цяла войска, за да ме победи.
Истината е, че бих се предала дори, ако лично ме изкуши.
Аз не съм войник. Аз съм гола.
Победена в поредната битка.
Изкушена. Ранена.
Без оръжие и щит.
Съкрушена.
Със стотици белези от предишни борби.
Войната е една - не са много войни.
Но е трудно.
А аз съм сама в тази битка.
Но съм толкова гола и изкушена, и празна,
че бих се предала без много усилия.
Отново.
До следващата неравностойна борба.
С новите белези.
В нова игра.
Същата болка.
Отново сама.
Гола и празна.
Изпълнена само с надежда, която бързо угасва.
Готова да бъда изкушена.
Но кой знае... може би някой ден,
когато белезите са достатъчно,

голотата е непоносима и имам желание да се боря,

и достатъчно надежда и вяра, че ще победя,

може би тогава ще е друго,

може би тогава не ще се предам.
Пред изкушението.
Може би ще е различно.
Може би ще съм войник. На война.
Въоръжена. Защитена.
Отново сама. Облечена в броня.

Но пред мен няма да е врага ми,

а просто поредното преборено изпитание.
Което
Не
Може
Да
Ме
Изкуши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....