Изкушение
Вървя по път от нажежени керемиди
към изкушение без име, без лице,
към полет нежен и невинен,
но с груби и решителни криле.
Под мен морето диша все по-тежко,
изпраща дълги пипала на октопод,
за да ме сграбчат, да ме оковат отново
в един измислен, подреден живот.
Но бял сокол вместо вериги тежки
издига се над бездната дълбока,
далеч над плочите горещи
във нова изкусителна посока.
Не съм създадена да плувам във водите,
да бъда част от хоризонта начертан,
не искам светофари за мечтите,
а просто път за идващия ураган!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Все права защищены
