Вървя по път от нажежени керемиди
към изкушение без име, без лице,
към полет нежен и невинен,
но с груби и решителни криле.
Под мен морето диша все по-тежко,
изпраща дълги пипала на октопод,
за да ме сграбчат, да ме оковат отново
в един измислен, подреден живот.
Но бял сокол вместо вериги тежки
издига се над бездната дълбока,
далеч над плочите горещи
във нова изкусителна посока. ...