30 авг. 2015 г., 17:25

Изкуство

1K 1 6

Откривам се във сянката си вечно,

сгушена на топло в тъмнината...

Родих те снощи, беше твърде късно,

за да те повия във отплата...

 

Вдишвам те с надеждата си сутрин -

галиш сетивата нежно,

криещ в пазвата свенливо

своята вселена-вечност...

 

Търся те във мислите си вечер,

щом притихна умотрена...

Родена за едно изкуство -

да те търся..., да не те намеря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Електра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изкусно написано е твоето "Изкуство"!Поздрави,Електра!
  • Ей, супер тогава! И аз ти го пожелавам! Амиии, завий го с душата, топли го със сърцето и ще е вечно твой! Поздравчета!
  • Велин, благодаря за хубавите думи! Благодаря и за пожеланието. Аз съм го намерила, за това ще си пожелая да мога да го задържа

    Младен, щастлива съм, че и този път не подмина мое стихотворение. Благодаря ти за милите думи и за високата оценка. За мен означават много!

    Йоана, сърдечни поздрави и за теб! Благодаря за прекрасните думи и за отделеното време.
    Благодаря ви, удоволствието беше мое!
  • Така нежен, тъжно-красив стих... И за мен беше истинско удоволствие да прочета, и съпреживея. Сърдечни поздрави!
  • Оригинално написано стихотворение, което ми импонира многопластово.
    Харесва ми финесът на мисълта и вложената естетика на изказа.

    Благодаря ти за удоволствието, Електра! Най-висока оценка за написаното.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...