30 ago 2015, 17:25

Изкуство

  Poesía
1K 1 6

Откривам се във сянката си вечно,

сгушена на топло в тъмнината...

Родих те снощи, беше твърде късно,

за да те повия във отплата...

 

Вдишвам те с надеждата си сутрин -

галиш сетивата нежно,

криещ в пазвата свенливо

своята вселена-вечност...

 

Търся те във мислите си вечер,

щом притихна умотрена...

Родена за едно изкуство -

да те търся..., да не те намеря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изкусно написано е твоето "Изкуство"!Поздрави,Електра!
  • Ей, супер тогава! И аз ти го пожелавам! Амиии, завий го с душата, топли го със сърцето и ще е вечно твой! Поздравчета!
  • Велин, благодаря за хубавите думи! Благодаря и за пожеланието. Аз съм го намерила, за това ще си пожелая да мога да го задържа

    Младен, щастлива съм, че и този път не подмина мое стихотворение. Благодаря ти за милите думи и за високата оценка. За мен означават много!

    Йоана, сърдечни поздрави и за теб! Благодаря за прекрасните думи и за отделеното време.
    Благодаря ви, удоволствието беше мое!
  • Така нежен, тъжно-красив стих... И за мен беше истинско удоволствие да прочета, и съпреживея. Сърдечни поздрави!
  • Оригинално написано стихотворение, което ми импонира многопластово.
    Харесва ми финесът на мисълта и вложената естетика на изказа.

    Благодаря ти за удоволствието, Електра! Най-висока оценка за написаното.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...