30.08.2015 г., 17:25 ч.

Изкуство 

  Поезия
803 1 6

Откривам се във сянката си вечно,

сгушена на топло в тъмнината...

Родих те снощи, беше твърде късно,

за да те повия във отплата...

 

Вдишвам те с надеждата си сутрин -

галиш сетивата нежно,

криещ в пазвата свенливо

своята вселена-вечност...

 

Търся те във мислите си вечер,

щом притихна умотрена...

Родена за едно изкуство -

да те търся..., да не те намеря...

© Електра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изкусно написано е твоето "Изкуство"!Поздрави,Електра!
  • Ей, супер тогава! И аз ти го пожелавам! Амиии, завий го с душата, топли го със сърцето и ще е вечно твой! Поздравчета!
  • Велин, благодаря за хубавите думи! Благодаря и за пожеланието. Аз съм го намерила, за това ще си пожелая да мога да го задържа

    Младен, щастлива съм, че и този път не подмина мое стихотворение. Благодаря ти за милите думи и за високата оценка. За мен означават много!

    Йоана, сърдечни поздрави и за теб! Благодаря за прекрасните думи и за отделеното време.
    Благодаря ви, удоволствието беше мое!
  • Така нежен, тъжно-красив стих... И за мен беше истинско удоволствие да прочета, и съпреживея. Сърдечни поздрави!
  • Оригинално написано стихотворение, което ми импонира многопластово.
    Харесва ми финесът на мисълта и вложената естетика на изказа.

    Благодаря ти за удоволствието, Електра! Най-висока оценка за написаното.
  • Нежно, красиво, сетивно и... мъничко самотно. Ами щом го търсиш, пожелавм ти да го намериш! Така няма да се сгушваш в тъмнитата, а в него!
    Приказно е Електра! Поздрави!
Предложения
: ??:??