Изкуство
Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон.
И няма кой усмивките да върне.
Животът миг е, а смъртта е стон.
Но струва си света да преобърнеш.
Ден по-различен, тъй обикновен.
И няма кой да го оформи с чувство.
И няма кой да го изпълни със любов.
А любовта все още е изкуство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
