Изкуство
Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон.
И няма кой усмивките да върне.
Животът миг е, а смъртта е стон.
Но струва си света да преобърнеш.
Ден по-различен, тъй обикновен.
И няма кой да го оформи с чувство.
И няма кой да го изпълни със любов.
А любовта все още е изкуство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
