Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
22.11.2021 г., 2:58 ч.

Изкуство 

  Поезия
672 3 6

Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му. 
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.

 

Смехът увяхва изпод сив бетон.
И няма кой усмивките да върне.
Животът миг е, а смъртта е стон.
Но струва си света да преобърнеш.

 

Ден по-различен, тъй обикновен.
И няма кой да го оформи с чувство.
И няма кой да го изпълни със любов.
А любовта все още е изкуство.

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бравос!
  • Благодаря за коментарите 🙂
  • Хубаво стихотворение, изразително и въздействащо.

    Последното ми завършва по подобен начин, но е писано преди около месец. Има го и в личната ми страница с тогавашна дата. Казвам го за всеки случай 🙂.
  • Но струва си светът да преобърнеш,
    с лъчите на сърцето си да грееш
    и в любовта с възторг да се завърнеш,
    и волята си с Бога да я слееш
  • "Но струва си света да преобърнеш."
  • Супер е!
Предложения
: ??:??