Днес си купих чудати весла
за въздушната лодка от чувства.
Размених ги за две чудеса
на пазара за женско изкуство.
Днес реших. И ще стана моряк.
Триста страстни сирени подминах.
Бях си мъж и във женския свят,
затова не ми трябва причина
да зачеркна жената на кръст,
да запаля лула вместо огън,
да гадая по Млечния път,
да забравя куп женски тревоги.
И ще бъда честит и велик!
Ти ще бъдеш крайморска стихия
със привкус на среднощен пелин.
И ще пием, ще пиеш, ще пия!
Трябва лудо сърце на моряк,
за да властвам по мъжки в света ти.
Триста диви луни да горят,
но едничка във мен да пристъпи,
в чудесата на двете очи
и прелее в най-женското чувство.
Уж съм мъж. Но съвсем не личи.
Да останеш жена е изкуство.
© Дарина Дечева Все права защищены