9.01.2009 г., 18:36

Изкуство

1.2K 0 35

Днес си купих чудати весла
за въздушната лодка от чувства.
Размених ги за две чудеса
на пазара за женско изкуство.
Днес реших. И ще стана моряк.
Триста страстни сирени подминах.
Бях си мъж и във женския свят,
затова не ми трябва причина
да зачеркна жената на кръст,
да запаля лула вместо огън,
да гадая по Млечния път,
да забравя куп женски тревоги.
И ще бъда честит и велик!
Ти ще бъдеш крайморска стихия
със привкус на среднощен пелин.
И ще пием, ще пиеш, ще пия!
Трябва лудо сърце на моряк,
за да властвам по мъжки в света ти.
Триста диви луни да горят,
но едничка във мен да пристъпи,
в чудесата на двете очи
и прелее в най-женското чувство.
Уж съм мъж. Но съвсем не личи.
Да останеш жена е изкуство.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли, днес прочетох една мисъл: "Въображението е най-голямата сила - тя ражда красотата и справедливостта" (цитирам по памет). ...И, представи си, попадам на това стихотворение - този химн на поетичното въображение! Хм, случайно ли е...
  • ОстанИ си такава...жена и то каква !...възхищавам ти се !..искрено !!
  • Триста дяволи!!! Стихът е перфектен!
    Остани си жена, Дар! Това наистина си е изкуство!...
  • А-а-а, просто разсипващо! Невероятен кеф!
  • ...толкова хубава женска поезия отдавна не бях чел .... ама наистина !.... браво .... и остани си жена .. прилича ти

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...