Изкуството да оцеляваш

26 дек. 2009 г., 12:15

Поэзия » Гражданская

1141 0 1

Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог.
Всеки път се самоубивам, когато съм фалшив
и стигам дъното на собственото си падение.
Ставам, изтупвам се от моето презрение.
Все пак съм жив и той в добро здраве
може някой ден да се обади...

и да бъдем истински.

Изкуството да оцеляваш

Свързани произведения

Комментарии

Предложения