Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог.
Всеки път се самоубивам, когато съм фалшив
и стигам дъното на собственото си падение.
Ставам, изтупвам се от моето презрение.
Все пак съм жив и той в добро здраве
може някой ден да се обади...
и да бъдем истински.