18 мая 2024 г., 08:19

Изкуството на войната

601 3 4

На Роси

 

Пленяваш с лекота

женските сърца

и без жал мачкаш всяко, 

що вече непотребно е за теб. 

 

Искаш ме, 

желаеш да попълня

твоята колекция. 

 

Розите, вечерите

и скъпите подаръци

си мислиш, 

че ще ме купят. 

 

О, мили, 

не знаеш с коя жена

си се захванал! 

 

Ще играя твоята игра, 

правилото ти едно

вече го научих –

влюбиш ли се, губиш. 

 

От устните не ще

пробие път 

към моето сърце страстта. 

 

Заровете полетяха

и белязаха

началото на нашата игра.

 

Молитвите кажи си

и се приготви

за най-тежкия погром. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Божанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...