18.05.2024 г., 8:19

Изкуството на войната

595 3 4

На Роси

 

Пленяваш с лекота

женските сърца

и без жал мачкаш всяко, 

що вече непотребно е за теб. 

 

Искаш ме, 

желаеш да попълня

твоята колекция. 

 

Розите, вечерите

и скъпите подаръци

си мислиш, 

че ще ме купят. 

 

О, мили, 

не знаеш с коя жена

си се захванал! 

 

Ще играя твоята игра, 

правилото ти едно

вече го научих –

влюбиш ли се, губиш. 

 

От устните не ще

пробие път 

към моето сърце страстта. 

 

Заровете полетяха

и белязаха

началото на нашата игра.

 

Молитвите кажи си

и се приготви

за най-тежкия погром. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Божанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...