May 18, 2024, 8:19 AM

Изкуството на войната

  Poetry » Love
599 3 4

На Роси

 

Пленяваш с лекота

женските сърца

и без жал мачкаш всяко, 

що вече непотребно е за теб. 

 

Искаш ме, 

желаеш да попълня

твоята колекция. 

 

Розите, вечерите

и скъпите подаръци

си мислиш, 

че ще ме купят. 

 

О, мили, 

не знаеш с коя жена

си се захванал! 

 

Ще играя твоята игра, 

правилото ти едно

вече го научих –

влюбиш ли се, губиш. 

 

От устните не ще

пробие път 

към моето сърце страстта. 

 

Заровете полетяха

и белязаха

началото на нашата игра.

 

Молитвите кажи си

и се приготви

за най-тежкия погром. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Божанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...