Излет
Ранно утро. Пеят птици,
тук, сред борове, ели.
По пътеката сълзици
ръсят острите игли.
А мъглата в долчинката
над поточето пълзи
и нагоре, в планината
към върха и се виси.
С бодри стъпки в тебе крача,
моя дъхава гора,
и от утрото до здрача
със пътеката споря.
Тя оставя ме без сили,
пред устата на града
и поток автомобилeн
ме поема към дома.
Но през лятото горещо,
аз ще пазя спомен чист
от любовната ни среща,
със планинския масив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
