23 jul 2011, 15:11

Излет 

  Poesía » Del paisaje
453 0 8

Ранно утро. Пеят птици,

тук, сред борове, ели.

По пътеката сълзици

ръсят острите игли.

 

А мъглата в долчинката

над поточето пълзи

и нагоре, в планината

към върха и се виси.

 

С бодри стъпки в тебе крача,

моя дъхава гора,

и от утрото до здрача

със пътеката споря.

 

Тя оставя ме без сили,

пред устата на града

и поток автомобилeн

ме поема към дома.

 

Но през лятото горещо,

аз ще пазя спомен чист

от любовната ни среща,

със планинския масив.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??