Излет
Ранно утро. Пеят птици,
тук, сред борове, ели.
По пътеката сълзици
ръсят острите игли.
А мъглата в долчинката
над поточето пълзи
и нагоре, в планината
към върха и се виси.
С бодри стъпки в тебе крача,
моя дъхава гора,
и от утрото до здрача
със пътеката споря.
Тя оставя ме без сили,
пред устата на града
и поток автомобилeн
ме поема към дома.
Но през лятото горещо,
аз ще пазя спомен чист
от любовната ни среща,
със планинския масив.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
