Ранно утро. Пеят птици,
тук, сред борове, ели.
По пътеката сълзици
ръсят острите игли.
А мъглата в долчинката
над поточето пълзи
и нагоре, в планината
към върха и се виси.
С бодри стъпки в тебе крача,
моя дъхава гора,
и от утрото до здрача
със пътеката споря.
Тя оставя ме без сили,
пред устата на града
и поток автомобилeн
ме поема към дома.
Но през лятото горещо,
аз ще пазя спомен чист
от любовната ни среща,
със планинския масив.
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
