Ранно утро. Пеят птици,
тук, сред борове, ели.
По пътеката сълзици
ръсят острите игли.
А мъглата в долчинката
над поточето пълзи
и нагоре, в планината
към върха и се виси.
С бодри стъпки в тебе крача,
моя дъхава гора,
и от утрото до здрача
със пътеката споря.
Тя оставя ме без сили,
пред устата на града
и поток автомобилeн
ме поема към дома.
Но през лятото горещо,
аз ще пазя спомен чист
от любовната ни среща,
със планинския масив.
© Иван Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
