1 июн. 2010 г., 17:32

Излишна

1.3K 0 3

Излишна

 

Всичко свърши. Войната приключи.

Разделихме се като приятели.

Но сърцето ми - то се заключи

и заплака без сълзи душата ми.

 

Честността ли? И тя сълзи смуче.

Честността не е за маскарадите.

Сритана в ъгъла - като куче,

и все презирана от покварите.

 

Честността ми ли? Тя е излишна...

Тя е излишна за лицемерите.

Мога единствено да въздишам,

че светът е изпълнен... с неверници.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре си описала чувстбото да си излишен!
  • Благодаря!
  • Едно от най-хубавите стихотворения, които съм чела. Проличава си че не веднъж си се чуствала излишна. Всеки се чуства така поне веднъж в живота си, но не всеки може да опише чуството толкова добре колкото теб.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...