Излишна
Всичко свърши. Войната приключи.
Разделихме се като приятели.
Но сърцето ми - то се заключи
и заплака без сълзи душата ми.
Честността ли? И тя сълзи смуче.
Честността не е за маскарадите.
Сритана в ъгъла - като куче,
и все презирана от покварите.
Честността ми ли? Тя е излишна...
Тя е излишна за лицемерите.
Мога единствено да въздишам,
че светът е изпълнен... с неверници.
© Илияна Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
