23 мар. 2021 г., 09:11

Излишни думи

700 0 1

Ела до мен, любима.

Пристъпи с отворено сърце.

Независимо дали във него болка има, ти ще бъдеш в моето поне.

Не казвай нищо, просто замълчи.

Думите излишни са сега.

Със поглед нежен ти ме омагьоса и завинаги останах аз обсебен от твоята красота.

 

Постави ръката си, любима, ти на моето лице.

И нека зло да ни забрави и двамата да се обичаме поне.

А аз смирено в твоите крака ще коленича и главата моя ще сведа.

За всеки грях от мене сторен, прошката ще ти поискам, за да мога мила на душата мир да подаря. 

 

Не съм светец, със златен ореол, а безумно влюбен в теб, но някак си душевно гол.

За всичките обиди, и многото злини, за прошка ти се моля, защото те обичам разбери. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...