23.03.2021 г., 9:11 ч.

Излишни думи 

  Поезия » Любовна
386 0 1

Ела до мен, любима.

Пристъпи с отворено сърце.

Независимо дали във него болка има, ти ще бъдеш в моето поне.

Не казвай нищо, просто замълчи.

Думите излишни са сега.

Със поглед нежен ти ме омагьоса и завинаги останах аз обсебен от твоята красота.

 

Постави ръката си, любима, ти на моето лице.

И нека зло да ни забрави и двамата да се обичаме поне.

А аз смирено в твоите крака ще коленича и главата моя ще сведа.

За всеки грях от мене сторен, прошката ще ти поискам, за да мога мила на душата мир да подаря. 

 

Не съм светец, със златен ореол, а безумно влюбен в теб, но някак си душевно гол.

За всичките обиди, и многото злини, за прошка ти се моля, защото те обичам разбери. 

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??