7 мая 2025 г., 15:55

Излишно писмо

1.4K 12 19

Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли

и много ще прилича на омраза
импулсът, който тихо в теб расте.
Това е, предполагаш, само фраза –
човешко е, си казваш, и по две

ще умножаваш силата, с която
ще смачкаш още младите върби
или реката ще превърнеш в блато.
Обувката ти, вярваш, не тежи…

По-тежка е, повярвай, от олово
или магнит в стрелката на компас.
Небето ще се срути… И отново
светът ще има нужда от Атлас“.

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кремена, колко е хубаво, че си била тук! Благодаря ти!

    ВаняИ, зарадвахте ме с думите си. Ако надникнете и при Мария Панайотова, ще видите какво съм ѝ казала в коментар. Вдъхновението в нашия случай означава и доверие.
  • Прочетох няколко пъти стиха ти, Жени и всеки път се забиваше по един пирон в сърцето ми! Когато едно изкуство те развълнува и искаш още и още, значи е прекрасно и истинско! Не се учудвам че такава великолепна поетеса като Мария Панайотова е написала такъв, бих казала, прекрасен стихоотговор! Аз лично бих се почувствала горда, ако моето изкуство породи нечие вдъхновение! продължавай да твориш за радост и вдъхновение на хората със сърца!
  • Убийствена поезия! Много силна и точна! Заковаваш на място всяка дума! Поздравления!
  • Знам със сигурност, че в този сайт отлично познават Атлас, Георги
    Благодаря ти, че спря тук
  • Ако някои не знаят, кой е Атлас...
    Съмнява ме точно на такова място да има такива, тъй че, смятам, стилът ще бъде разбран.
    Поздравявам те 🌹

Излишен отговор на "Излишно писмо" 🇧🇬

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...
1.2K 1 13

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...