May 7, 2025, 3:55 PM

Излишно писмо

  Poetry
1.4K 12 19

Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли

и много ще прилича на омраза
импулсът, който тихо в теб расте.
Това е, предполагаш, само фраза –
човешко е, си казваш, и по две

ще умножаваш силата, с която
ще смачкаш още младите върби
или реката ще превърнеш в блато.
Обувката ти, вярваш, не тежи…

По-тежка е, повярвай, от олово
или магнит в стрелката на компас.
Небето ще се срути… И отново
светът ще има нужда от Атлас“.

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кремена, колко е хубаво, че си била тук! Благодаря ти!

    ВаняИ, зарадвахте ме с думите си. Ако надникнете и при Мария Панайотова, ще видите какво съм ѝ казала в коментар. Вдъхновението в нашия случай означава и доверие.
  • Прочетох няколко пъти стиха ти, Жени и всеки път се забиваше по един пирон в сърцето ми! Когато едно изкуство те развълнува и искаш още и още, значи е прекрасно и истинско! Не се учудвам че такава великолепна поетеса като Мария Панайотова е написала такъв, бих казала, прекрасен стихоотговор! Аз лично бих се почувствала горда, ако моето изкуство породи нечие вдъхновение! продължавай да твориш за радост и вдъхновение на хората със сърца!
  • Убийствена поезия! Много силна и точна! Заковаваш на място всяка дума! Поздравления!
  • Знам със сигурност, че в този сайт отлично познават Атлас, Георги
    Благодаря ти, че спря тук
  • Ако някои не знаят, кой е Атлас...
    Съмнява ме точно на такова място да има такива, тъй че, смятам, стилът ще бъде разбран.
    Поздравявам те 🌹

Излишен отговор на "Излишно писмо" 🇧🇬

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...
1.2K 1 13

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...