Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза
импулсът, който тихо в теб расте.
Това е, предполагаш, само фраза –
човешко е, си казваш, и по две
ще умножаваш силата, с която
ще смачкаш още младите върби
или реката ще превърнеш в блато.
Обувката ти, вярваш, не тежи… ...