5 июн. 2010 г., 21:07

Излияние

1K 0 0

Ангелска заря и после цвете,

и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,

аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,

и долавям как докосва ме ангелска ръка.

 

Нюанс на съзерцание, откъснат от зората,

ме гали деликатно, нежно със свойте крила.

Да, аз ще бъда и ще дишам аромата на дъгата.

Да! Аз аз ще дишам съкровено твоята светлина.

 

Гори в небето ти, моя малка, бяла птицо!

Намери духа ми с песен в скрижалените небеса,

отнеси си ме във Всемира по спиралените жици,

моля те! Спаси ме! В твоята тишина...

 

Елмазени простори подгонват пак душата

в огнен пъклен танц с демонски искри.

Моля те! Спаси ме! Пречисти ме със зарята

на твойте... на твойте перлени очи.

 

Лебеди танцуват кротко в небесата

и поглеждам аз нагоре - облик от кристал.

И изгряваш ти спокойно в пазвите на красотата.

Да, заспивам аз, спасен под твоя ангелски воал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Пенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...