Jun 5, 2010, 9:07 PM

Излияние 

  Poetry » Phylosophy
850 0 0
Ангелска заря и после цвете,
и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,
аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,
и долавям как докосва ме ангелска ръка.
Нюанс на съзерцание, откъснат от зората,
ме гали деликатно, нежно със свойте крила.
Да, аз ще бъда и ще дишам аромата на дъгата.
Да! Аз аз ще дишам съкровено твоята светлина.
Гори в небето ти, моя малка, бяла птицо!
Намери духа ми с песен в скрижалените небеса,
отнеси си ме във Всемира по спиралените жици,
моля те! Спаси ме! В твоята тишина... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Пенев All rights reserved.

Random works
: ??:??