5.06.2010 г., 21:07

Излияние

1K 0 0

Ангелска заря и после цвете,

и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,

аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,

и долавям как докосва ме ангелска ръка.

 

Нюанс на съзерцание, откъснат от зората,

ме гали деликатно, нежно със свойте крила.

Да, аз ще бъда и ще дишам аромата на дъгата.

Да! Аз аз ще дишам съкровено твоята светлина.

 

Гори в небето ти, моя малка, бяла птицо!

Намери духа ми с песен в скрижалените небеса,

отнеси си ме във Всемира по спиралените жици,

моля те! Спаси ме! В твоята тишина...

 

Елмазени простори подгонват пак душата

в огнен пъклен танц с демонски искри.

Моля те! Спаси ме! Пречисти ме със зарята

на твойте... на твойте перлени очи.

 

Лебеди танцуват кротко в небесата

и поглеждам аз нагоре - облик от кристал.

И изгряваш ти спокойно в пазвите на красотата.

Да, заспивам аз, спасен под твоя ангелски воал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...