Излъгана, остави ме да плача в тишината;
И плача аз, теб мразеща, красив подлец!
Ранена, накърнена, омърсена,
От теб, мръснико и от твойте собствени ръце...
Оплетена в измамите ти блъскам се в стената,
Опитвайки се да забравя твоят лик...
Но как забравя се такава рана,
Когато ножът остър още във гърба, забит седи?...
Излъгана, предадох вярата си на един лъжец,
Най-сладкодумния и най-безскрупулен крадец...
Окрадена, измамена, предадена,
От теб страхливецо, от твойте стъклени очи... ...