Лъжи ме, хайде, излъжи ме, поне веднъж кажи ми,
че желаеш ме, да бъда твоя, че копнееш за душата моя.
Покажи ми ти сега как влюбените прекарват нощта.
Заведи ме там, заведи ме сам, бъди за мен не само блян.
Позволи ми да ти дам това, да бъда тази, която никога
не съм била. Хайде, направи го, хайде, излъжи ме.
Поне за миг в погледа ти да усетя желание за мен,
желание за грях все още нероден.
И ще видиш как след това желанието няма да е просто мечта,
а ще е реалността за нашите сърца.
© Ивайла Симеонова Все права защищены