Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
12 июл. 2007 г., 11:50

Измама 

  Поэзия
589 0 3

Лъжех и мамех себе си нощ и ден,
вярвах - ще дойдеш отново при мен,
напразно поглеждах към старата врата,
а там като страж пази моята самота.


Отдавна заличено е нашето минало,
заключено нейде в пространство изстинало,
а толкова чужди никога не сме били,
нито в нощите черни, нито в белите дни.


А кой си мислех че лъжа... сърцето?
За жалост то не е наивно като детето,
което погледнеш ли го в детските очи,
виждаш толкова истински и чисти мечти.


Оказва се безсмислена моята измама.
Защо го правя, като теб отново те няма?
През пръстите като пясък изтече
времето, късно е за любовта ни вече.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??