3 сент. 2011 г., 15:01

Измама

1.1K 0 1

Изпуснати мигове.

Разпилени в нощта като малки светулки.

Игра на спомени.

Вик и после тишина.

Женска сълза. Скривам самотата си в нея.

И оставам без топлина. Непогалена.

Несподелена обич.

Боли ме от нея.

Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.

Искам да го преобърна. За да те открия.

Но теб те няма. Сигурно си илюзия.

Хлад. Уморих се да търся очите ти.

Все така. Изплъзване.

Всичко става на прах.

Нямам вече посока.

Къде да отида?

Само вятърът ми оставя своята следа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...