3 сент. 2011 г., 15:01
Измама
Изпуснати мигове.
Разпилени в нощта като малки светулки.
Игра на спомени.
Вик и после тишина.
Женска сълза. Скривам самотата си в нея.
И оставам без топлина. Непогалена.
Несподелена обич.
Боли ме от нея.
Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.
Искам да го преобърна. За да те открия.
Но теб те няма. Сигурно си илюзия.
Хлад. Уморих се да търся очите ти. ...
Разпилени в нощта като малки светулки.
Игра на спомени.
Вик и после тишина.
Женска сълза. Скривам самотата си в нея.
И оставам без топлина. Непогалена.
Несподелена обич.
Боли ме от нея.
Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.
Искам да го преобърна. За да те открия.
Но теб те няма. Сигурно си илюзия.
Хлад. Уморих се да търся очите ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Сиана Петкова Все права защищены
Предложения
-
-
Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
