3.09.2011 г., 15:01

Измама

1.1K 0 1

Изпуснати мигове.

Разпилени в нощта като малки светулки.

Игра на спомени.

Вик и после тишина.

Женска сълза. Скривам самотата си в нея.

И оставам без топлина. Непогалена.

Несподелена обич.

Боли ме от нея.

Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.

Искам да го преобърна. За да те открия.

Но теб те няма. Сигурно си илюзия.

Хлад. Уморих се да търся очите ти.

Все така. Изплъзване.

Всичко става на прах.

Нямам вече посока.

Къде да отида?

Само вятърът ми оставя своята следа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...