3.09.2011 г., 15:01

Измама

1.1K 0 1

Изпуснати мигове.

Разпилени в нощта като малки светулки.

Игра на спомени.

Вик и после тишина.

Женска сълза. Скривам самотата си в нея.

И оставам без топлина. Непогалена.

Несподелена обич.

Боли ме от нея.

Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.

Искам да го преобърна. За да те открия.

Но теб те няма. Сигурно си илюзия.

Хлад. Уморих се да търся очите ти.

Все така. Изплъзване.

Всичко става на прах.

Нямам вече посока.

Къде да отида?

Само вятърът ми оставя своята следа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...