3.09.2011 г., 15:01

Измама

1.1K 0 1

Изпуснати мигове.

Разпилени в нощта като малки светулки.

Игра на спомени.

Вик и после тишина.

Женска сълза. Скривам самотата си в нея.

И оставам без топлина. Непогалена.

Несподелена обич.

Боли ме от нея.

Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.

Искам да го преобърна. За да те открия.

Но теб те няма. Сигурно си илюзия.

Хлад. Уморих се да търся очите ти.

Все така. Изплъзване.

Всичко става на прах.

Нямам вече посока.

Къде да отида?

Само вятърът ми оставя своята следа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...