Измама
Изпуснати мигове.
Разпилени в нощта като малки светулки.
Игра на спомени.
Вик и после тишина.
Женска сълза. Скривам самотата си в нея.
И оставам без топлина. Непогалена.
Несподелена обич.
Боли ме от нея.
Свивам се на кълбо. Да се скрия от целия свят.
Искам да го преобърна. За да те открия.
Но теб те няма. Сигурно си илюзия.
Хлад. Уморих се да търся очите ти.
Все така. Изплъзване.
Всичко става на прах.
Нямам вече посока.
Къде да отида?
Само вятърът ми оставя своята следа...
© Сиана Петкова All rights reserved.
