Улиците пълни с хора са,

а аз вървя самотна през града.

И ето - ти си там под подлеза,

а аз затичвам се да те прегърна.

Усмихната ръка протягам

и ти обръщаш се със погледа студен.

В теб се вглеждам и жестоко осъзнавам -

ти не си това, а просто - образът измамен.

Бавно връщам се към реалността,

за да тръгна пак самотна през града.

И странно гледат ме отново хората,

и пак шептят: “Това е лудата от подлеза.”

07.10.2006г.