15 авг. 2007 г., 12:14

Измамни мигове...

Поэзия

1.3K 0 31

Измамни мигове,
красиви,
владеят моят свят сега:
суетност, властност,
мъжка гордост,
надменност някаква,
лъжа.
Измамни мигове...
Снежинки в лято,
разпръснали са пелена,
завихрят моето съзнание,
покрито с черна белота.
Измамни мигове...
От мене гоня ви.
Във свят различен ме зоват.
Като дъгата пъстър е,
със обич пълен,
към него аз поел съм път.
Измамни мигове...
Суетни блянове.
Заблуда,
тленност и лъжа...
***
Любов, приятелство
и щастие за всички,
е мъничката ми мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

neleta (Нели Илиева)

Пътят е лъкатушен. И колкото повече, толкова по-пъстър е светът!Поздрави!

2007-08-19T19:08:33+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Прекрасен стих!!!Безпогрешна посока в живота си избрал,Христо...Всички се губим понякога,но ако има кой да не призове при обичта всичко е наред.Поздравявам те и горещо те аплодирам за този стих..и за мечтата ти!!!

2007-08-19T00:21:48+03:00
Романтик (Христо Костов)

Благодаря ви!!!

2007-08-18T18:25:48+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Сбъднати мечти ти желая, Христо!
Усмивки!

2007-08-18T14:43:01+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Браво за прекрасния стих!

2007-08-18T14:41:19+03:00