15.08.2007 г., 12:14

Измамни мигове...

1.3K 0 31

Измамни мигове,
красиви,
владеят моят свят сега:
суетност, властност,
мъжка гордост,
надменност някаква,
лъжа.
Измамни мигове...
Снежинки в лято,
разпръснали са пелена,
завихрят моето съзнание,
покрито с черна белота.
Измамни мигове...
От мене гоня ви.
Във свят различен ме зоват.
Като дъгата пъстър е,
със обич пълен,
към него аз поел съм път.
Измамни мигове...
Суетни блянове.
Заблуда,
тленност и лъжа...
***
Любов, приятелство
и щастие за всички,
е  мъничката ми мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...