Обзета от огласен парадокс,
че губещи в играта няма,
размених за своята монета
една дузина добродетели.
В замяна получих чист късмет
и шепа порядъчни изменения
на нравите и идентичността,
на настроенията и галантността.
А ти не възропта на моите пороци,
че съм инертна, неуместна, податлива.
До днес ни едно писмо не адресира
до мен, с откроими възражения.
Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"
© Мария Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »