ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248

6 янв. 2022 г., 07:58

Измерения

Поэзия » Оды и поэмы

1.1K 0 2

Бях на място...

където море и небе

се докосваха... в плътно синьо

и едно в друго, се бавно преливаха...

Бях на място, където

въздуха, натежал

от смолата на бор...

можеше с нож да го режеш

Бях... в измерение някакво,

където ветрове и дъги

се прегръщаха,

а когато слънцето се събуждаше,

небосклона гореше във алено...

Бях на място... където

злото... не съществуваше

и жар птица добруваше

После ми стана студено...

и се завърнах

Прозореът бе замръзнал

изрисуван от скреж

Навън валеше...

Сипеше януарски кристали

В кухнята аромат на кафе

се бореше със съня,

плътно залепнал по клепките,

а един слънчев лъч

се промъкваше през

замръзнали клони...

Беше време

да се завърна

във днешното измерение...

Valentina N.V./ Valentina Mitova

01/05/2022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬