ValentinaMitova (Valentina Mitova)
247 913
6.01.2022 г., 7:58 ч.

Измерения 

  Поезия » Оди и поеми
785 0 2

 

Бях на място...

където море и небе

се докосваха... в плътно синьо

и едно в друго, се бавно преливаха...

Бях на място, където

въздуха, натежал

от смолата на бор...

можеше с нож да го режеш

Бях... в измерение някакво,

където ветрове и дъги

се прегръщаха,

а когато слънцето се събуждаше,

небосклона гореше във алено...

Бях на място... където

злото... не съществуваше

и жар птица добруваше

После ми стана студено...

и се завърнах

Прозореът бе замръзнал

изрисуван от скреж

Навън валеше...

Сипеше януарски кристали

В кухнята аромат на кафе

се бореше със съня,

плътно залепнал по клепките,

а един слънчев лъч

се промъкваше през

замръзнали клони...

Беше време

да се завърна

във днешното измерение...

 

Valentina N.V./ Valentina Mitova

01/05/2022

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??