Измерения
Бях на място...
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където
въздуха, натежал
от смолата на бор...
можеше с нож да го режеш
Бях... в измерение някакво,
където ветрове и дъги
се прегръщаха,
а когато слънцето се събуждаше,
небосклона гореше във алено...
Бях на място... където
злото... не съществуваше
и жар птица добруваше
После ми стана студено...
и се завърнах
Прозореът бе замръзнал
изрисуван от скреж
Навън валеше...
Сипеше януарски кристали
В кухнята аромат на кафе
се бореше със съня,
плътно залепнал по клепките,
а един слънчев лъч
се промъкваше през
замръзнали клони...
Беше време
да се завърна
във днешното измерение...
Valentina N.V./ Valentina Mitova
01/05/2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
