28 сент. 2015 г., 23:51

Измислици

711 0 11

    

Измислям си оазис от миражите

и паля в небесата звездопади.

Титаник не е шанс за екипажите

в несъществуващото Елдорадо.

 

Измислици са вечните съзвездия,

линеещи в безбрежност и надежда,

когато заслепен към бездните

отново и отново се навеждам.

 

Измислици са всички отражения,

налягали в забравата на Лета;*

Измислям своя „Остров на блажените”

в несбъднат сън, пристанище и цвете.

 

Измислици са всички бледи есени,

които си нашепвам суеверно.

И пеят ми принцесите отнесено

фрагменти от копнежи и химери.

 

Измислям си, измислям си измислици,

пияни от безкрайност и от жажда.

Измислям си любими и орисници,

когато за пореден път се раждам.

 

  •  Лета – реката на забравата  /гр/        

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....