Измислям си оазис от миражите
и паля в небесата звездопади.
Титаник не е шанс за екипажите
в несъществуващото Елдорадо.
Измислици са вечните съзвездия,
линеещи в безбрежност и надежда,
когато заслепен към бездните
отново и отново се навеждам.
Измислици са всички отражения,
налягали в забравата на Лета;*
Измислям своя „Остров на блажените”
в несбъднат сън, пристанище и цвете.
Измислици са всички бледи есени,
които си нашепвам суеверно.
И пеят ми принцесите отнесено
фрагменти от копнежи и химери.
Измислям си, измислям си измислици,
пияни от безкрайност и от жажда.
Измислям си любими и орисници,
когато за пореден път се раждам.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени