16 сент. 2013 г., 18:44

Измислици 

  Поэзия
402 0 2

Стъпка по стъпка пътувам
през живота - добър или лош,
смея се, после тъгувам…
сменям деня си със нощ...
и някак съвсем неусетно
косите скреж посребри,
но шепа богатство несметно
нося си – дните добри,
в които приятел прегръщам,
в които с усмивка добра
на зов за помощ отвръщам,
когато творя красота…
И утре дори да ме няма,
да съмне дори и без мен,
обич по човешки голяма
завещавам на бъдния ден…
Р. Д.

© Румяна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??