Измислици
Стъпка по стъпка пътувам
през живота - добър или лош,
смея се, после тъгувам…
сменям деня си със нощ...
и някак съвсем неусетно
косите скреж посребри,
но шепа богатство несметно
нося си – дните добри,
в които приятел прегръщам,
в които с усмивка добра
на зов за помощ отвръщам,
когато творя красота…
И утре дори да ме няма,
да съмне дори и без мен,
обич по човешки голяма
завещавам на бъдния ден…
Р. Д.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Димитрова Всички права запазени
