Измяна
Ти знаеш ли как се стелят мъгли
в една душа изтерзана?
Знаеш ли как се раждат сълзи,
изпращащи любов пропиляна?
Не знаеш..?! Тогава тръгвай! Върви!
Нямам нужда от още измяна.
Събери си мечтите и твоите лъжи..,
надеждата неоправдана.
Ти знаеш как да прекършиш крила,
в черна пепел обичта ми превръщаш.
И казваш ми: "Сбогом, мой е света",
но внимавай, всичко се връща!
Цена си има за всяка сълза,
съдбата в нас се обръща,
днес ме стъпка жестоко, уби любовта,
но утре самотата и ти ще прегръщаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
