Aug 25, 2015, 11:17 PM

Измяна 

  Poetry » Love
442 0 3

Ти знаеш ли как се стелят мъгли
в една душа изтерзана?
Знаеш ли как се раждат сълзи,
изпращащи  любов пропиляна?

Не знаеш..?! Тогава тръгвай! Върви!
Нямам нужда от още измяна.
Събери си мечтите и твоите лъжи..,
надеждата неоправдана.

Ти знаеш как да прекършиш крила,
в черна пепел обичта ми превръщаш.
И казваш ми: "Сбогом, мой е света",
но внимавай, всичко се връща!

Цена си има за всяка сълза, 
съдбата в нас се обръща,
днес ме стъпка жестоко, уби любовта,
но утре самотата и ти ще прегръщаш.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърдечно Ви благодаря момичета-
    Еве, Лейди, Мая, Таня.
    Благодаря и за стиха ти Таня,
    много е чувствен, докосна ме!
    Хубава и прохладна вечер!
  • Много тъжно, но истинско Плами!
    Ето едно подобно мое, поднесено с прегръдка.

    Усещаш ли как липсата боли?
    Болят очите от далечно взиране,
    от малките, несбъднати мечти,
    изплакани в безкрайно силни взривове.

    Болят ръцете слели се в нощта,
    а после пак за сбогом се докоснали,
    в очакване да станат чудеса
    молитвено събират крехки спомени.

    Боли и тишината без слова.
    И мислите болеят, кехлибарени.
    Въздишат, ненапита са вода,
    сълзите ми - кристали неподправени.

    От липсата душата ме боли
    пристегната като в желязна примка.
    Усети ли как бездната гори?
    Дано не е последна наша спирка.
  • След изневяра - идва и раздяла..., някои неща не се забравят и не се прощават...!!!
Random works
: ??:??