Ти знаеш ли как се стелят мъгли
в една душа изтерзана?
Знаеш ли как се раждат сълзи,
изпращащи любов пропиляна?
Не знаеш..?! Тогава тръгвай! Върви!
Нямам нужда от още измяна.
Събери си мечтите и твоите лъжи..,
надеждата неоправдана.
Ти знаеш как да прекършиш крила,
в черна пепел обичта ми превръщаш.
И казваш ми: "Сбогом, мой е света",
но внимавай, всичко се връща!
Цена си има за всяка сълза,
съдбата в нас се обръща,
днес ме стъпка жестоко, уби любовта,
но утре самотата и ти ще прегръщаш.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Еве, Лейди, Мая, Таня.
Благодаря и за стиха ти Таня,
много е чувствен, докосна ме!
Хубава и прохладна вечер!