25.08.2015 г., 23:17 ч.
Измяна
Ти знаеш ли как се стелят мъгли
в една душа изтерзана?
Знаеш ли как се раждат сълзи,
изпращащи любов пропиляна?
Не знаеш..?! Тогава тръгвай! Върви!
Нямам нужда от още измяна.
Събери си мечтите и твоите лъжи..,
надеждата неоправдана.
Ти знаеш как да прекършиш крила,
в черна пепел обичта ми превръщаш.
И казваш ми: "Сбогом, мой е света",
но внимавай, всичко се връща!
Цена си има за всяка сълза,
съдбата в нас се обръща,
днес ме стъпка жестоко, уби любовта,
но утре самотата и ти ще прегръщаш.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много тъжно, но истинско Плами!
Ето едно подобно мое, поднесено с прегръдка.
Усещаш ли как липсата боли?
Болят очите от далечно взиране,
от малките, несбъднати мечти,
изплакани в безкрайно силни взривове.
Болят ръцете слели се в нощта,
а после пак за сбогом се докоснали,
в очакване да станат чудеса
молитвено събират крехки спомени.
Боли и тишината без слова.
И мислите болеят, кехлибарени.
Въздишат, ненапита са вода,
сълзите ми - кристали неподправени.
От липсата душата ме боли
пристегната като в желязна примка.
Усети ли как бездната гори?
Дано не е последна наша спирка. -
След изневяра - идва и раздяла..., някои неща не се забравят и не се прощават...!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Еве, Лейди, Мая, Таня.
Благодаря и за стиха ти Таня,
много е чувствен, докосна ме!
Хубава и прохладна вечер!