Щастливо си живях до вчера,

подреден ми беше света,

вечер приютявах се до тебе 

и спокойна ми беше нощта.

Знаех, че имам рамо,

на което, въпреки несгодите

можех да се опра

и тихо очи да затворя

в сън да се отнеса.

Но днес нещата са други

и твоето рамо не ми е мило така,

а ти далечен ми стана,

по далечен и от врага.

И как вихрушката се завърта,

и всичко придобива друга светлина,

разбрала за измяната,

от щастлива днес съм

 най-тъжна на света.