Измяна
Щастливо си живях до вчера,
подреден ми беше света,
вечер приютявах се до тебе
и спокойна ми беше нощта.
Знаех, че имам рамо,
на което, въпреки несгодите
можех да се опра
и тихо очи да затворя
в сън да се отнеса.
Но днес нещата са други
и твоето рамо не ми е мило така,
а ти далечен ми стана,
по далечен и от врага.
И как вихрушката се завърта,
и всичко придобива друга светлина,
разбрала за измяната,
от щастлива днес съм
най-тъжна на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teodora Andreev Всички права запазени
